Woman seeks compensation from South Korea over her forced adoption to France in 1984

SEOUL, South Korea (AP) — A 52-year-old woman who was adopted to a French family in 1984 without her biological parents’ consent has filed for compensation from South Korea’s government, citing how authorities at the time fraudulently documented her as an orphan although she had a family.

The rare petition filed by Yooree Ким пристигна месеци, откакто Комисията за истината на Южна Корея я призна, че и 55 други осиновители като жертви на нарушавания на правата на индивида, в това число подправен генезис на деца, изгубени записи и неуспехи на закрилата на детето.

Нейният случай бе емфатичен предходната година в следствие на Асошиейтед прес в съдействие с Frontline (PBS). Разследването откри, че държавното управление на Южна Корея, западните страни и организациите за осиновяване работят в тандем десетилетия, с цел да доставят към 200 000 корейски деца на родители в чужбина посредством съмнителни или напряко безскрупулни средства.

Техните истории провокираха разчитане, което раздруса интернационалната промишленост за осиновяване, която се вкорени в Южна Корея, преди да се популяризира по целия свят. Под напън от осиновителите държавното управление на Сеул стартира следствие за определяне на обстоятелства и стотици показаха своите каузи за обзор.

Choi Jung Kyu, юристът на Ким, съобщи, че административното й иск, подаден под малко употребена наредба на Държавния закон за обезщетение, ще бъде реформаторски, в случай че е сполучлив. Той сподели, че това може да сложи казус за другите да търсят обезщетение, без да устоят дълги, сложни каузи против страната, които рядко съумяват.

Какъвто и да е резултатът, той се следи като преценка по какъв начин държавното управление прави оценка своята отговорност за съмнителните практики, които омразиха програмата за осиновяване на Южна Корея, която е достигнала най -важната през 190 -те години на предишния век.

Правителството е изправено пред апели да поеме отговорност

Правителството в никакъв случай не е признало директната отговорност за предишните практики за осиновяване и към момента не е работило по рекомендации от Комисията за истината и помиряването.

След съвсем тригодишно следствие Комисията заключи през март, че страната носи отговорност за улеснение на стратегия за осиновяване, изпълнена с машинация и корист, водена от напъните за понижаване на разноските за богатство. Той прикани държавното управление да издаде опрощение и да създаде проекти за справяне с жалбите на осиновителите.

Министерството на правораздаването механически има четири седмици, с цел да вземе решение за настояването на Ким, само че нищо не изисква той да съблюдава този период. Нейната петиция, подадена на 21 август, не показва сума, оставяйки я на държавното управление да предложи подобаваща сума. Тя също по този начин си резервира правото на евентуално да води гражданско дело против страната, сподели Чой.

„ Как можем даже да стартираме да дефинираме количествено вредите, които е претърпяла? “ Чой сподели.

Ким сподели на АП в сряда, че приемането й, прието от Комисията за нелегално, съставлява „ похищение и наложително изгубване “. South Korea committed the “biggest part of the crime, ” she said, because it endorsed “proxy ” adoptions to Western parents who never visited South Korea.

It was, she said, “a child sale sponsored by the state. ”

Изискащи мемоари

Ким беше на 11 години, когато тя и по -малкият й брат бяха изпратени от детските служби на Холт, корейска организация за осиновяване, на двойка във Франция.

След бракоразвод, вложената майка на Ким сложи децата в орпананството, тъй че най-малко те могат да ядат, нормална процедура. Тя споделя, че в никакъв случай не се е съгласила на осиновяването им и го е разкрила едвам откакто се е върнала в сиропиталището, с цел да ги откри. Бащата на Ким също сподели, че в никакъв случай не е знаел, че децата му са сложени за осиновяване и в никакъв случай не е дал единодушието си.

Ким напомня, че е физически, устно и полово измъчван в осиновителния си дом, изказвания, че родителите й отхвърлиха. Съдия отхвърли тъжба, която тя подаде против осиновителния си татко за незадоволителни доказателства.

Ким за първи път се завърна в Южна Корея през 1994 година, само че от години недоволстваше към родителите си, вярвайки, че те отхвърлят ​​да се отхвърлят от децата си. That changed in 2022 when she confirmed through residential records that she and her brother were still registered under their father and had never been relinquished, a discovery that drove her to seek accountability from governments and adoption agencies in South Korea and France.

Документът за осиновяване на Ким съдържа конфликтни истории за това по какъв начин тя и брат й са били възможни за осиновяване.

Един сподели, че са били отказани от бащинската си пра-леля, който Ким в никакъв случай не си спомня за срещата. Друг документ споделя, че майката на Ким се е съгласила с осиновяването. Трето споделя, че братята и сестрите са открити „ роуминг “ по улиците и са били „ прочувствено втвърдени “ от прекарването.

Разминаванията построиха подправена верига на наставничество, която даде опция за осиновяването, като сиропиталището трансферира родителските права, които в никакъв случай не е имал с право на Холт, който по-късно сложи братята и сестрите с френските осиновители.

Осиновяването на Ким беше явно нелегално, като се има поради неналичието на единодушие от родителите й, които бяха елементарно разпознаваеми, сподели Чой. Нито един от записите на Ким не демонстрира старания да се свърже с родителите й. Петицията на Ким също цитира провали на скрининг, свързани с нейните осиновители. Нейният осиновител е бил на 50 години, когато е получил братята и сестрите, над възрастовата граница от 45, избрани по това време от южнокорейските управляващи.

Холт не е дал отговор на многократни претенции за коментар по делото на Ким.

Трудни правни борби

Комисията за истината удостовери нарушаванията на правата на индивида при 56 от 367 тъжби, подадени от осиновители, преди да спре следствието му през април, седмици преди периода на следствието му. Съдбата на останалите 311 каузи, или отсрочена или ненапълно прегледана, в този момент зависи дали законодателите откриват нова комисия за истината посредством законодателство.

Имаше ясни ограничавания в отчета на Комисията, които не са проучили в детайли структурите на облагата на осиновителните организации, техните връзки към детски източници като лечебни заведения или приемане на страни. Само 45 от недоволствата са от осиновители от Съединените щати, оставяйки най -големия адресат на корейски деца незадоволително показани.

Някои осиновители се надяват да употребяват констатациите на Комисията за завеждане на правосъдни каузи против техните организации или корейското държавно управление. Но други, в това число Ким, приканиха държавното управление да предложи съответни проекти за репарации, без да принуждава осиновителите да се извърнат към съда.

Чой, който съставлява голям брой ищци, съдени от държавното управление поради злоупотребите с правата на индивида, свързани с предишните диктатури на Сеул, обявиха, че постоянно се борят с продължителни законови борби, защото държавното управление постоянно отхвърля констатациите на Комисията за истината, защото неуспехите или евентуалните уредители ще изпадат в границите. Бъдещи правни искове, сподели той.